Докато смъртта ни раздели
Когато сутрин слънцето изгрее
и птичка на прозореца запее,
отварям две очи, с надежда пълни, с
благодарности към
Господ, че съм жива
и се събуждам пак до теб красива,
и днеска да е по-добре от вчера,
а утре да е по-добре от днес!
Така се моля цял живот да бъде!
Живот ли, всъщност?
Какъв живот,
ако единият си тръгне от този свят,
а другият остане?
До кой ще се събужда и заспива?
И кой ще го целува по челото?
А кой ще стопли бялата постеля,
и другият при него да се гушне?
И кой ще пожелае ,,лека нощ'',
а другият да каже ,,добро утро''?
Добре ще е да си живеем двама
и двама да си тръгнеме оттука.
А ако трябва ред да си запазим,
заплювам си да бъда първа!
********
Когато лунен лъч в прозореца надникне,
звезди поръсят цялото небе,
аз моля се при теб да се събудя
и пак при тебе да посрещна аз нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
