Brian_ (Радо Мотърников)
16 138
14.10.2007 г., 14:39 ч.

Докосни ме 

  Поезия
1097 0 8
Моят поглед те пронизва,
гледа те от часове,
и пъзела нанизва,
сякаш минали са векове.
Усещам в тебе хлада,
една студенина,
но гледам те с наслада,
всичко ледено е скрито от мъгла.
И аз се тайничко надявам,
преградата да бъде разрушена,
и мислено да бъда с теб успявам,
сгушена си в мене, утешена.
Но само мислите го правят,
само те до мене могат да те доведат,
и чувствата да те забравят,
едва ли тази мисъл те ще споделят.
Сърцето ми изгаря и крещи,
с мъртви думи и без думи,
то казва: "Доближи ме,
и без да се страхуваш,
докосни ме."
Но ти не чуваш
или на глуха пак се правиш,
аз знам, че вече нищо не жадуваш,
хубавото искаш да забравиш.
Но аз те моля,
дори и без сълзи,
да ме докоснеш,
дори и за последно ти.
Докосни ме, докосни ме,
с твойте ръце горещи,
дори и за последно,
дори да няма нови срещи...
14.10.2007

© Радо Мотърников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??