dodic (Деян Димитров)
266 1705
26.02.2007 г., 21:12 ч.

Дом безлюден 

  Поезия
554 0 6

 

Крачките отмерват ударите на сърцето,

проблясват в локвите звезди,

в главата ми - сигнал заето,

тормози ме от много дни.

 

Във глава ми - мрачни мисли,

в гърди тъга огромна - зъл титан,

болката отново се разлисти,

и пак се чувствам в нея окован.

 

В дом безлюден с бавна крачка,

връщам се по навик през нощта,

и картината - онази мрачна,

посреща ме на входната врата.

 

В стаята със вкус на мухъл,

скрина, извехтялото перде,

скоро май не съм помитал,

идвам само вечер - за спане.

 

Молив подпрян на бели листи,

на масата забравен спи,

очаква да изпише черни мисли,

от графита сив да оживеят болки и злини.

 

Проскърцва под крака ми пода,

охкат жално старите дъски,

снимка гледа ме от некролога,

плъзват черно-бели спомени.

 

От тези спомени ми прималява,

прогонват за пореден път глада,

морна плът в одеало черно омотавам,

а скръб нагарча силно във уста.

 

Мисълта, не мога да я спра - лети към нея,

от нея спомен - некролог,

сърцето ми така пустее,

както и оставащия ми живот.

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??