9.02.2011 г., 14:00

Дон Кихот

1.7K 0 3

Дон Кихот

 

Дон Кихот се молеше на Бога

Дон Кихот облечен с вехта тога

нямаше го вече коня

нямаше я вече бронята

тя се бе превърнала в решето

от стрелите забили се в сърцето

 

смях и хули хорски ропот

това не беше великански тропот

това беше хорската мълва

подиграваща идеала за човешка свобода

 

свободата смело да мечтаеш

и пред трудностите да не ридаеш

свободата справедливостта да браниш

дори без броня да останеш

свободата да не спираш във честта да вярваш

лицемерието да избягваш

да не спираш да грешиш

но смъртта да победиш

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...