9.02.2011 г., 14:00

Дон Кихот

1.7K 0 3

Дон Кихот

 

Дон Кихот се молеше на Бога

Дон Кихот облечен с вехта тога

нямаше го вече коня

нямаше я вече бронята

тя се бе превърнала в решето

от стрелите забили се в сърцето

 

смях и хули хорски ропот

това не беше великански тропот

това беше хорската мълва

подиграваща идеала за човешка свобода

 

свободата смело да мечтаеш

и пред трудностите да не ридаеш

свободата справедливостта да браниш

дори без броня да останеш

свободата да не спираш във честта да вярваш

лицемерието да избягваш

да не спираш да грешиш

но смъртта да победиш

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...