12.11.2017 г., 14:59

Дороти

444 0 1

Аз съм Дороти, не Доротея

и със птици не се рея.

Имам сребърни обувки

със токи и с ярки джувки.

Тропна ли със тях три пъти,

само крачка да пристъпя,

озовавам се напета

с девет планини – в десета.

Вчера бях във Пентагона*,

но пазачът ме изгони,

че била съм парцаливка

и ме прати в автомивка.

Аз пристъпих само крачка

и попаднах във Дамаск

на пазара с мандарини,

гръцки дини и маслини.

Пътьом и в Китай наминах

и си купих в магазина

блузка евтино-фамозна

с Айфелова кула с рози.

После ще поскъсам нерви

сред родопски цветни черги

/пак добре, че ги санират/ –

сякаш в джунгла се намирам.

Втора крачка – чудо цяло –

Водно синьо огледало.

Тука мащехата клета

го разбила на парчета,

щом Снежанка тя открила

сред плеймейтки седем мили.

Крачка трета – за награда,

озовах се в Елдорадо –

път широк от чисто злато

ме очаква до дъгата –

приказна дъга, ефирна...

на стената язовирна.

Аз съм Дороти, не Доротея

и във Кърджали живея – 

град разхвърлян, еклектичен,

но пък аз си го обичам.

 

11.11.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

  * В Кърджали има сграда с формата на Пентагона, където апартаментите са много скъпи, след няколко десетки метри е пазарът, решен в стил 1001 нощ с шатри и кубета, наблизо имаше китайски магазин, след това е реката с Водното огледало, крайбрежният квартал с панелки на шарени ивици, които трябвало да символизират родопско халище, а извън града е язовирната стена, която е единствената на Балканския полуостров с дъговидна форма. Към нея води път с много черешови дървета и през есента е златна приказка. Така, в Кърджали, дори и без вълшебните обувки на Дороти можеш за около час да обиколиш света.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...