19.11.2009 г., 2:26

Досега беше се крила

1.1K 0 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

(дует с Мери-Джейн)

 

Казаха ми, как го обичаш,
 сякаш това вътре в тебе 
сили ти дава,
от мен взимаш, още искаш,
откриваш,
отнемаш,
получаваш наслада.
И ако твоите устни са студени,
поеми малка частица от мене,
която отново кръвта ти да буди,
опасно,
нещастно,
дори малко по-лудо....

Ела, искам да усетиш
 това, което другите почувстваха.
Ела, искам да ме вземеш,
и бедрата ми да галиш с устни!
Бавно!
Целувай ме.
Нека да зная,
че си ти...
Искаш ли по-лудо да става?
Все по лудо и от преди...


 Давам, каквото ти трябва -
неуморните ласки,
една малка тайна,
тук, с капките мои прокрадва
се в едно кътче незнайно.
Така те обичам, разгонена,
за моите мисли да чертаеш пози,
вместо от целувка отровена -
съблечени и аз да съм този,
с който да се въргаляш по пода,
вместо на леглото със рози...

Ела по-близо и почвай,
съблечи ми и тайните даже.
Ела, неусетно ме пробвай,
виж тялото ми какво ще покаже.
Не искам в леглото от рози,
отдавна не мачкам цветята...
Ти и аз... пози и пози...
Скачай веднага в кревата!
По мене разливай аромата си мъжки..
Аз съм тук, забравила свойте задръжки!


Моето проникване ти дава наслада,
една малка мръсница, която ме пие
на големи глътки от тази тояга,
не може да не засити
глада си за мъжкото семе,
което тъй щедро наливам.
И неуморно пробивам, пробивам
необуздано я яздя на пода.
Хапя гърдите, в устата наливам,
ритъмът ни нашепва,
че от една сме порода.

Ела, искам секс със теб да правя,
целият да бъдеш в мен.
Цял живот да не забравя,
как до мен се гушна уморен!


И в последните сблъсъци на плътта ни,
 усещам - в едно сме събрани,
и в тебе експлодирам със сила,
която досега беше се крила...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...