Достатъчно
"Не е достатъчно!", пак каза Той
И хвърли поглед към земята.
"Аз мога повече, повярвай ми!"
Засрамено наведе си главата.
И кършейки ръце,
Oпита да започне пак.
"Кой каза ти че можеш?
Не се залъгвай! Не е достатъчно! Глупак!"
И с срам затисна Tой очите си,
Отронвайки една единствена сълза.
"Тоз път ще стане по-добре, повярвай ми!"
Отвърна нервно на Гласа.
Последен път опита да се справи,
Но всичко сякаш пак не се получи.
"Не е достатъчно, къде пак бъркам?"
Гласът прошепна засрамено. "Знаех си,
какво очаквах всъщност да се случи?"
И в края всичко си остана наполовина,
перфектна половина, но дотам.
Той знаеше, че може повече.
"Отново провалих се!" каза му Гласът.
И си остана с своята перфектна половина сам.
А някой Друг стоеше просто отстрани,
Не знаеше дали ще може или не
И действаше, доколкото му бе възможно,
Без страх за достиг и недостиг,
без страх, дали ще е достатъчно добре.
Кръгът не стана чак безупречен.
Наръбен, поодраскан,
Но най-накрая беше цял, завършен и готов.
Не беше нищо толкова прекрасно,
но беше го направил със любов.
Той се провикна, "Как е възможно?"
С почуда гледайки към свършения кръг във тоз момент.
"Направих малкото що мога, нищо сложно." отвърна Другия
И Той почувства се от нова мисъл озарен.
Та в крайна сметка Той научи нещо ново
И най-накрая осъзна поне едно.
Понякога за да успееш,
Дори и малкото достатъчно било.
© Иван Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Лили, за хубавия коментар!
-
Адмирации...!
Има всичко в тези стихове...човек трябва да се бори независимо, колко пъти ще се провали...трябва да се бори за живота...,защото доста често хората или ние самите дори включително се нараняваме...и във тези случаи..., а и в други...случва ни се това..., което ние позволим да ни се случи...естествено не винаги е така...но често...затова трябва всеки ден да се бори човек за себе си, за близките си, за това да направи нещо добро и да научи нещо ново...и най-вече да прави нещата с любов, защото това което се прави с любов...няма как да не излезе добро.Живота ни е даден, подарен..., но въпреки това не е даденост...иронично нали...и ние трябва да го изпълваме...да го държим в сърцето си...и да не се предаваме...
"Но най-накрая беше цял, завършен и готов.
Не беше нищо толкова прекрасно,
но беше го направил със любов.
...
Та в крайна сметка Той научи нещо ново
И най-накрая осъзна поне едно.
Понякога за да успееш,
Дори и малкото достатъчно било."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
