Когато си малък и в ъгъла плачеш,
ти стига прегръдка с парфюма на мама.
А после порастваш - не стига. Така че
си криеш сълзите под душа засрамен.
Накрая така се вкопаваш зад себе си,
че просто си паметник, фигура в ступор.
И имаш за делника само победата -
изправен да срещаш утрата от упор.
А твоите пръсти сънуват в обувките
онези зелени поляни зад блока.
И плачат, и хлипат за тревна милувка,
опряли чела във поредната локва. ...