Дребните душици
Животът ни пълен е с дребни душици,
които със радост подлагат ни крак;
забиват в сърцата ни думи-камшици,
ехидно усмихват се: "Преметнах те пак!"
Щастливи са само, когато те видят
унизен и отчаян, паднал дори;
готови са те докрай да отидат -
в очите им дяволски огън гори!
Душите си хранят с човешко страдание,
злоба и завист е тяхната вяра,
щастливите хора за тях са изтезание,
в тяхна услуга и адът се отваря.
Разпръскват своята усмивка сатанинска,
достойни за слуги на дявола,
убили вярата ти истинска,
а дяволът... дяволът с тях би се гордял!!
© Валентина Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С Илко!Поздравления и от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ей тая ,народопсихология ни изяжда главите и ни дърпа назад.!
Не ,че и другите стада си нямат мърша...но е някак по цивилизовано...с усмивка..)))))