Другарки ̶ глухарки

забъркват попарки

Пред една кооперация

в жилищен квартал „Акация”

се заплете ситуация,

с главни действащи плетачки,

три, живущи там бабета ̶

миторазбивачки,

с „често тракащи ченета”

(да не хваща ги съклета).

Всеки ден, в уречен час

(между „Перла” и „Елмаз”)

те се сбираха на пейка

и обменяха идейки:

за компоти, за готварство,

за гоблèни и цветарство,

за лекарства, за туршии,

за истории с комшии...

Впрочем, тъй, като погледна,

тази, темата последна,

винаги за тях е предна

и основа на проблема,

образуващ цвят и схема

в настоящата поема.

Любопитно, в крайна сметка,

е, каква е тая плетка,

че да стане чак и тема

за написване поема?!

Ето разказът-поема.

Блокът, там, където трите

чешеха език в зъбѝте

има форма непонятна,

даже леко неприятна

за живущите във нея ̶

О-образен тип, квадратна

(аз във други тип живея).

А, подобно остров малък,

сред море от вар и камък,

по средата, от година,

зеленееше градина,

с пейки сини и червени,

за пристрастни разделени,

пък, по „принципни” причини

бабите не щяха сини...

(Там преди стърчеше жалка,

малка,

сивкава пързалка,  ̶

единак в площадка детска,

от епохата съветска.)

Със препълнени кратунки,

от безкрайните сапунки

и сладникавите книги,

те създаваха интриги,

но неволно, че в площада

на такава кръгла сграда

ехото достига тон

„полицейски мегафон”

и каквото там се каже,

в банята се чува даже.

Без акъл им да съзнава

и звукът да ги смущава,

те бърбореха тъдява

и понеже тез другарки

са (по ЕГН) глухарки,

зеели, като пъдарки

из бостан на ТеКеЗе-то

в ерата на БеКаПе-то

(изкопаеми останки):

̶ Колко си пък ти ма, Ганке?!

Той, Петров, я само вози ,

за жена си носи рози.

̶ Пепо - Ганка се обърна -  ̶

От пазар като се върнах,

да целува я го зърнах.

Чу Петрова тези думи

и скандал по тях наýми!

Да се лафът не закучи,

трети номер тук се включи ̶

баба с името Мария,

родом някъде от Странджа ,

вярваща, че с мерудия

се подправя всяка манджа:

̶ И Петрова не е стока.

Оня ден, кат’ спряха тока,

се оказали с миньора

сам-саминки в асансьора,

а пък там какво са прай’ли

да не влизам във детайли...

̶ Хич не вярвам, рече Гана,

вярно, тя е сладурана,

но актьорчето Андрей

вчера го нарече „гей”.

Станчо Мината слухтеше,

но и в този миг поеше

със кайсиева Петров!

Втори фронт, ̶ за бой готов!

На терасата, да пуши,

бе Андрей и се заслуша:

„Леле, как ме натопиха” ̶

си помисли и закиха.

̶ Аз пък чух,  ̶ се Пепа сепна ,

че Андрей от Янка лепнал

някакви гадинки вредни,  ̶

гиди кόцкара му недни!

Тук андреевата булка

сложи бебето си в люлка

и закрачи към балкона.

Някой ще го гази слонът!

Ах, горкичкият Андрюха, ̶

втори фронт му се огруха!

̶ Под секрет на вас долагам,  ̶

рече Мара, предполагам,

че за бебето заслуги

има не Андрей, а други,

щото мисля, че тогава

той работеше в Отава.

И андреева невеста

позабави крачка честа,

спря, обърна се и влезе

бебето си пак да глези,

но, изстрелял бързо фаса,

Андро в спалнята довтаса,

с доста войнствена нагласа,

сиреч слонът се насочи

върху другиго да скочи...

̶ Пък Антон, добави Ганка,   ̶

не поглеждал свойта Янка

от година и кусур.

̶ Тя затуй ли иска... шнур

Атанас да ѝ монтира,

за да може да простира,

че се старият ѝ скинал, ̶

вметна Пепа и се хилна.

А Антон и Янка точно

си вечеряха задочно...

̶ И Антон си иде късно,  ̶

има в него нещо мръсно,  ̶

най-сериозно баба Пепа

завалийката наклепа,

без за миг да предположи,

че да чува някой може.

... Двамата мълвата слушат

и с очи се ядно душат ,

няма звук, картина само

и съмнение голямо...

За шейсет минути трите

им разказаха игрите:

Далматинецът на Генов

как подмокрял прага Ненов,

как синът на Димитрови

спуснал гумите Петрови,

а пък Петър бил добряк,

щедър, мил и веселяк,  ̶

на децата, без резони,

давал левчета, бонбони,

шоколади в станиоли

и какво ли не. Защо ли?

Как съпругата на Димо

си изтупала килима,

въпреки че там, под нея,

сбирала прането Лея.

Как оплакал им се Митко,

щото щял да гушне китка

от домашната ракия

на хамалина Илия,

и т.н., всички

влезли в бабите устички

за добро или за лошо.

Но дочу ги бай ти Гошо

(на квадрата парнаджия)...

… Тук започна гюрултия!

Всеки вика, чупи, скача,

бебета в уплаха плачат,

куфари летят по двора,

там търчат крещящи хора,

чаши, вилици, чинии,

всевъзможни джунджурии,

крясъци: „Развод, развод!”,

„Със коя, б’е идиот?”

Цялата кооперация

в жилищен квартал „Акация”

сякаш бе в евакуация...

... Възрастният парнаджия

седна бавно до Мария,

през снагата ѝ надзърна

и към трите се обърна:

̶ Направихте нещо ужасно,   ̶

измислици, казани гласно,

от три изкуфели бабета!

Разбихте семейни калета!

Но страшното тук е, другарки,

че вашите разкази, с шарки

и беглите инфо-контакти

са твърде далеч от реалните факти.

Петров и жената са само колеги

и той я разкарва в големите жеги.

Петрова, обаче,

Миньора не тачи,

понеже напива мъжа ѝ през вечер,

но не, че не ще ѝ се някой „диспечер”.

Оня Андрей

хич не е гей,

а тези гадинки от Янка, глухарки,

не са въшки срамни, а черни хлебарки.

За бебето сметката

търсете в съседката,  ̶

от век акушерка,

(търпи на проверка)

и ТАЗИ година

Андрейчо замина

да вземе награда,

а не на бригада

в Отава (Канада).

В Япония ходи тогава,

а вашата „глуха Отава”

е остров голям ̶ Окинава!

Антончо работи до тъмно,

че с кредита иде му стръмно,

а туй, че отбягвал бил Яна,

е лъжепритурка на Гана,

нали сме стена до стена,  ̶

о, знае, че има жена...!

Само с генчовото куче

инфото ви май сполучи,  ̶

всичко движещо се лае

и навсякъде пикае.

Пешо е с твърда заплата

и много обича децата,  ̶

когато помогнат му в нещо,

раздава се щедро насреща,

а „спуснал му гумите” значи

изпълнил е друга задача,  ̶

занесе ги долу, в мазата,

и левче получи в отплата.

Наистина Лея

отдолу живее,

но, казано право,

в крилото отляво.

Никаква китка

не гушваше Митко,

а просто Илия

сварил бе ракия

от джанки, кайсия

и билки безчет,

наречена още „букет”!

Гледат бабичките лошо,

във оптичен мерник Гошо,

ала той, невъзмутимо,

стана и пресрещна Димо,

в чийто поглед се прочете

обща мъжка болка лете,

дето никога не спира ̶

жажда за студена бира...!

б.а.

(За критическото заключение,

след бирическото отклонение...)

Дόйде време за поука,

а за унисона тука

я поднасям, като клюка:

Чух, че нашата държава

прогресивно оглушава,

щом подобно тез бабета

плямпа повече ментета

и, от бабешки инат,

блъска слухов апарат,

със поредното менте:

„Чувам, бабе, най-добре!”

Ако грешката е моя,

ще се върна при завоя,

но това ще означава,

че, щом тя не оглушава,

то, навярно всички ние,

не говорим, както си е...?!