Дуклат :)
Виж ко, Маро. Кво да ти распраям?
Тръгнауми сабалъм, рану, пу роса.
Толкус път въряуми за иноту нящу,
стигнауми тамънка, подиря нощя.
И сига шти кажа, на тебе щи река –
мисийя й тува е, ей, не е шига!
Взелъ съм си плеткъ, ши плита чорапе,
да н` ни мъ одумвът таму кръй плита.
Ши следъ ги начи, наблюдач – един път!
`нспектур Неда знае му редъ!
Къдя чуждия дувар ши съ подпръ,
и с плеткъ у ръцетя, кой ши мъ угади, а?!
Знайш, олум, къкви са, пусто,
одят, брисат, сал да й им е густо.
Ас пъ нъл ши си плита, плитааа.
И пу идно оку скришну ши натзъртъм.
Пъ те кво ш` си мислат- туй да ми йе зорът.
Нек` им! Азе съм ербап.
Кат ги вида посли скришом да заождат,
чак тугас ши метнъ кракъ връзто крак.
Тъй, чи, Маро, в тъзи сложна схемъ,
аз ши саблидавам целия сокак.
Ай, почекай, кака, очивата да наденъ.
Бримки да н` испущам, с пустия чурап.
Еййй! Почна се веке. Ей ги на, пристъпат -
къмту сто чиляка – среща са имале, чак у Велинграта.
Ама язе – пуста, опустела,( пък и приминена,
в новия фустань,) преждъ съм си `зела за йедна ниделя...
Кой мъ знай, чи пусту, ши плитъ чурапе.
Кът са върна, значи – почвъм ги - дуклад,
подир дуклад. Ши дукладвам начи,
... кък плита чорапе, там, тъ чааак у Велинграт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
