ДУМИТЕ
ДУМИТЕ
Казваш ми: думите - твоята първа стихия?...
Смесваш канела със черен пипер и горчица?...
Слепи са думите, щом до целта не открият
път през сърцето... Напразно се взираш за прицел!...
Думите, мило момиче, са страшни куршуми,
щом във целта си попаднат! И връщане няма!...
Флиртът на дребно със тях е съвсем неразумен -
сякаш със лъжеоргазъм преследваш измама...
Търсех куршумите, дълго подбирах ги. Бавно
спусъка мек натоварвах до първия изстрел...
Дълго се учех да стрелям... То беше отдавна...
Днес любовта ми целта си отново избистря...
Казваш, че думите вече за теб са играчка?...
Те са оръжие силно, недей го забравя!...
Думата може да вдигне и може да смачка!...
Както е крехка, тя меч е в десницата здрава!...
Казваш, че вече политаш с пегаса си буен?
Няма пред тебе прегради и тайни във слога?...
Искал бих своите детски мечти да обуя
и да потичам след тебе... Доколкото мога...
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
