Душата ми стихове пише,
познава добре белия лист.
Вдъхновена не спира...
И пише... и пише...
Трупа на рафта лист подир лист.
Впечатлява я най-често тъгата
Страда-гради...
Рима... след рима, след рима...
Понякога даже не спи.
Намира се там - между редовете...
Изплаква всеки нов ред...
Но... Това е тя... душата...
Душата... на поет.
© Исс Всички права запазени