Зная твоето име...
Аз съм те кръстил.
Гледал съм те как растеш,
как се променяш.
Аз те родих
и аз те изгоних...
А и защо си ми!?
Напълно ненужна.
Прощавай, така е!
Може би някой ден
ще науча тайната за теб.
А всъщност, защо ми е!?
Не трябва да ти вярвам,
ала и иначе не мога...
Душа!
Защо си ми,
щом те гоня,
когато си ми нужна...
и те няма...
Прости ми, Душа!
Прости ми!
Но аз не ставам за теб,
не си като мен...
Аз те отгледах!
Аз те изгоних!
Аз те родих!
А сме толкова различни...
Душа,
за какво ти е Дяволът!?
© Никой Всички права запазени