Душата
Душата...
Душата е енергия вълшебна
Родена е сред звездна светлина
За космоса тя вечно е потребна
И извор е на звук и тишина
Земята преобръща с длани
Тупти над планини реки
Във нейната усмивка са побрани
Най-пламенните огнени мечти
Във тялото ти трепка съкровена
Когато нощ е лекичко лети
От вятър е но инак белостенна
По твоя път разлистена блести
А пламъкът ù вечен и обичащ
Те топли и наяве и в съня
На срещане бездумно я обричаш
Защото е частица от света
Душата е най-ценната посока
Една надежда в низ от тъмнина
Досбъдва се във синева висока
И в стъпките сред пролетна трева
28.08.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
