19.07.2005 г., 23:35

ДУШАТА МИ Е КУЧЕ

920 0 0

ДУШАТА МИ Е КУЧЕ

Душата ми е куче
заръфало подметка.
Съдбата ми не суче.
Продава се на сметка.

Ръката всеотдайно
желае милостиня.
Краката ми нетрайно
проправят си пъртина.

Делата милосърдни.
Безочие спестили.
Сънища безсънни
безумия са скрили.

Очите лъчезарни
пронизват добротата.
Движенията бавни
отричат свободата.

Челото ми измамно,
набръчкано се чуди,
как щастието гладно
страданието буди.

©Марин Лазаров

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...