Душата ми остава си свободна
Съзра ли отношение мръсно,
вещаещо ми присмех и обиди,
разбирам, че е вече късно
да правя с него пирамиди,
но пак с уважение съм готов
спокойно, приветливо и обстойно
да отвърна и любезно, и с любов,
намеря ли в него нещичко достойно,
но щом връхлита гола злост,
аз пак със страст ще я обкича,
защото съм създал душевна ост
с мяра само да обича.
Душата ми остава си свободна,
но тръпне пред онези бездни,
които водят в тръпката безплодна,
лишена от милувки звездни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
