Душите им не молят
“ ...Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.”
П.К.Яворов
Светът е миг.
Животът дъх.
От вик до вик –
от мрак до мрак.
Будя ли се ?
Прашна стая.
Бялото на свят
без святост.
Бялото на свят без
тяло.
Бялото на срам
и грях...
Душите им не молят.
Дулото на срам и грях ...
Душите им не молят,
дете,
душите им не молят!
Превръщането,
ставането…
Намордници
от кремвирши,
от плът..
Препускане.
Машините през трупове
и гробове вековни -
И ценността за тях е
тленност -
Неосъзнатата омраза...
Бактерии! Зараза.
Пуста библиотека –
гробище и
некролози.
Душите им не молят!
Не,дете!
Сърцата им не искат,
очите им са празни...
Във царствени одежди
се обличат
прокажени,
а лекарите в
сиви дрипи...
Те бият голите момичета!
Под дулото, без срам
и грях,
те удрят,
изнасилват и се хилят!
Под дулото, без срам
и грях.
Душите им не молят!
Не!
Светът е мрак,
водовъртеж.
Във ваната
крещи жена,
прерязала
с бръснарско ножче
вените...
Не иска да умре!
Заспива.
Светът е миг.
Животът дъх.
От вик до вик –
от мрак до мрак.
Те удрят светлия монах.
Те удрят без причина всеки.
И ударите са цинични -
ритат !
На пода мъртвия монах!
Под дулото, без срам
и грях!
Душите им се смеят,
дете,
душите им се смеят!
Къде съм?!
Буден ли съм?!
Спя?!
Във
прашна стая
и във бяло ...
Под дулото
на срам и грях...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.”
П.К.Яворов
Светът е миг.
Животът дъх.
От вик до вик –
от мрак до мрак.
Будя ли се ?
Прашна стая.
Бялото на свят
без святост.
Бялото на свят без
тяло.
Бялото на срам
и грях...
Душите им не молят.
Дулото на срам и грях ...
Душите им не молят,
дете,
душите им не молят!
Превръщането,
ставането…
Намордници
от кремвирши,
от плът..
Препускане.
Машините през трупове
и гробове вековни -
И ценността за тях е
тленност -
Неосъзнатата омраза...
Бактерии! Зараза.
Пуста библиотека –
гробище и
некролози.
Душите им не молят!
Не,дете!
Сърцата им не искат,
очите им са празни...
Във царствени одежди
се обличат
прокажени,
а лекарите в
сиви дрипи...
Те бият голите момичета!
Под дулото, без срам
и грях,
те удрят,
изнасилват и се хилят!
Под дулото, без срам
и грях.
Душите им не молят!
Не!
Светът е мрак,
водовъртеж.
Във ваната
крещи жена,
прерязала
с бръснарско ножче
вените...
Не иска да умре!
Заспива.
Светът е миг.
Животът дъх.
От вик до вик –
от мрак до мрак.
Те удрят светлия монах.
Те удрят без причина всеки.
И ударите са цинични -
ритат !
На пода мъртвия монах!
Под дулото, без срам
и грях!
Душите им се смеят,
дете,
душите им се смеят!
Къде съм?!
Буден ли съм?!
Спя?!
Във
прашна стая
и във бяло ...
Под дулото
на срам и грях...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
