Двойка млади роми
Срещу мен вървеше двойка роми.
Тя го държеше под ръка.
Говореха на български.
Тя беше с черна чуплива коса, черни очи, тъмно червено червило, бяла като сняг риза, черен панталон с изгладени остри ръбове и черни лъскави обувки.
Той - с възчерна коса на къдрици, черни като антрацит очи, високо подстриган откъм тила, загатнати мустаци и брадичка - грижливо подчертани - най-вероятно с бръснач, бяла риза с дълъг ръкав, черна папионка, черни, изгладени като че ли за модно ревю панталони и черни лачени обувки.
Бяха около седемнадесетгодишни.
Още не се бяхме разминали, и тя вдъхновено към него и като че ли към бъдещето изрече:
„Ето например - мен! Аз преливам от любов!“
Точно тези нейни думи ми се врязаха в съзнанието.
Цял ден мислех върху тях.
И под тяхно влияние пръкнах следната рима.
в живота - колчем
от любов прелива се -
не се унива
душа щастлива
е - в живота колчем от
любов прелива
Благодаря ви, непознати, обичащи се младежи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени
