Не плачи тъй болезнено, младо момиче!
Не преплитай деня свой в самотата.
Защо себе си на болка жестока обричаш?
Защо за теб в миг се срина земята?
Не страдай, а вярвай, живей и дерзай!
Животът безсмислен за тебе е вече.
Не бива така! Бъди силна докрай!
Ти си силен човек, а не просто човече!
Светът за теб свършен е, кажи ми, ЗАЩО?
Та ти си толкова млада, пълна с мечти.
Но ти ще се изправиш... Някак, дано!
И нищо друго не чувстваш, освен, че боли.
Не плачи тъй болезнено, младо момиче!
Че ти си прекрасна, не се погубвай в лъжи!
Живей, дишай, мечтай и обичай,
защото болката страшна теб не ще победи!!!
Не мога, не мога, вече нищо не мога!
Съдбата мен вече уби!
Мразя Дявола, мразя и Бога!
Мразя... Така да боли!
Недей ми говори... Сега замълчи!
Че раните в мен са безброй!
Недей... На болката в мен не пречи,
остави ме с страданията мой!
Не ми говори, не ме успокоявай.
Недей се опитва живота в мене да върнеш.
Не ме и вини, не ме укорявай.
Болката в сила не ще ти превърнеш.
Душата ми гние. Не ще й помогнеш.
Сърцето безпомощно в мене крещи.
Със думите топли не ще ти ме трогнеш.
Отвътре аз викам само: "Върни се, върни!"