Дъга от рози
Дъга от рози
В душата ми
градина с рози
разцъфтява,
от твоя глас,
грижовно нежен.
усмихнати със цветовета
на дъгата
родени от любов
и дъх копнежен.
с лъчи на жълто слънце
напоени,
оранжеви -
молитвена свещичка,
червени - кръв изгарят,
зелени - тичащи поляни,
в небето синъо волни птици,
мастилено - духа ти силен,
лилави - толкова различен,
от мене истински обичан.
Танцуваме със валс
от славей песен,
пред нашия дворец семеен,
и всичко толкова е близко -
с ръка да го докоснеш
става чудо
и камъни студени се затоплят,
река дълбока,
тиха става,
забравяме за всяка есен,
за тръните и за бодлите,
защото знаем - любовта ни
от Бога
дар е вечен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Петкова Всички права запазени
