Дъхът ти сладък как желая... да докосне моите очи.
Да погали мойта буза... да пресъхнат пустите сълзи.
Искам пак да те почувствам... тук, до мене да лежиш.
Дъхът на пресекулки да излиза, да забравя какво е да тъжиш.
Ела по-близо... дъхът ти нежно с моя се преплита.
Обичам да си дива, обичам те открита.
И последният ми дъх с твоя искам да се слее.
Защото сърцето ми научи какво е да обича... да се смее.
© Меги Матева Всички права запазени