Как искам дъжд да завали,

в мен спомените да измие,

душата нещо силно я боли.

Какво ли ми толкоз да се крие?

И крача с плахи стъпки аз -

как чакам дъжд да завали;

заставаш ти пред мен тогаз.

Разминаха се вятърничавите ми мечти.

- Здравей, любими!

Подай ръката си и ме прегърни.

Дъжд искаш ли да завали

и нашите стари спомени да заличи?

Докосвам с устни твоето лице

и нежно милвам твоята коса,

долавям ритъма на твоето сърце

и мисля, че съм най-щастливата жена.

Сега и дъжд да завали,

ние с теб отново пак сме двама;

в душата миналото не боли,

излекувана е, чувствам, мойта рана.