31.07.2006 г., 12:22 ч.

Дъжд 

  Поезия
679 0 8
           Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.

Една звезда във моите очи,
безброй целувки топли по ръцете ми...
а друго просто няма да ми трябва -

нощта ще пада тихо - на сълзи.
                           

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??