4.09.2007 г., 16:18

Дъжд

888 0 3
Пак ли, скитнико?
Отново ли сбърка пътя?
Пак ли дойде, блуднико?
Пак ли се изцапа света?
Пак ли ще отмиеш греховете,
ще ги отнесе ли потокът?
Пак ли ще ни върнеш страховете?
Пак ли ще си спомним за греха?
Ще сринеш ли отново върховете?
Ще смесиш ли сълзи с прахта?
Ще ни накараш ли да тъпчем бавно,
да газим боси във калта?
Пак ли сивата ти пелерина
ще засенчи бляскавия ден?
Пак ли свойте сиви дрипи
ще дереш във мен?
Пак ли в мръсните локви 
ще търся твойте очи?
Да! И после в тях ще скачам,
да те изпъдя, да те боли. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...