Вали, вали, вали...

Защо?

За кой ли, време, днес тъжиш?

Кой отива си, та плачеш тъй?

Гърми, трещи, зловещо е...

Силна болка,

черни сълзи,

един живот превърнал се в икона...

Страшно е,

нещастно е,

печално е...

Защо?

Духа вятър, ураганно силен  вятър...

Пожълтелите листа се веят из въздуха

и сякаш изказват болката си...

Голите грозни дървета попиват дъжда,

а той се усилва... усилва...

Смраченото време още повече

озлобява тази страшна картина...

Небето е сиво-черно...

Ярките светкавици блестят

и гледката пред мен се озлобява...

Гърмежите, наподобяващи война,

ехтят в далечината...

Вали вече цял ден...

Вечерта приближава толкова бързо...

Докога ще вали?

И защо е тъй страшно?

Падна нощта...

Но все още вали...

И все по-страшна гледка има пред мен...

Гората ме плаши...

Гърмежът прониква в мен,

завладява ме и аз онемявам...

Душата ми, редом с вятъра,

нейде далече лети,

а тялото - мокро...

цяло подгизнало като същинското грозно дърво...

Вникнах в дъжда и той вникна в мен...

Болката страшна е...

Болката плаши ме...

Но узнах... какво иска дъжда...

Разбрах защо денят превърна се в нощ!

И как бързо се всичко променя...!

Не съжалявам, че избрал си мене, дъжд,

но защо валя тъй дълго...?

Твоя съм вече, вземи ме... 

Ала не тъжи,

усмихни се, слънце,

дъжд, поспри...

Вече твоя съм...

ЖИВОТ - ПРОСТИ!!!

11.11.2006г.         What_fun_f