Поглеждам те, в тебе има смисъл,
за който вярата си струва...
Останала без послеписи,
завещателно робува
на недогледалите истини,
все бързащи да хванат влака,
да няма после обезсмислени
укори да се протакват...
И облачна, в дългогодишие,
била съм капка разстояние
до твоето любовно семплостишие,
но все на миг да поостана.
В движение съм хващала пороя,
да се завърна в неуредиците
гръмоносещи,
където на последния завой
на колене била съм просеща...
Поглеждам те, в тебе има смисъл
и моите бури възелни заспаха.
За обратно нямам предразсъдъчна мотриса.
Ще се скрия
под твойта стряха...
© Ниела Вон Всички права запазени