12.03.2007 г., 20:34 ч.

Дъждовни капки 

  Поезия
676 0 0
Дъхът ми топъл среща студеното стъкло...
Вали... Небето посивяло плаче...
А капките, досущ като моите сълзи,
не ще бъдат избърсани от някой...

Всеки облак носи твоя нежен аромат,
свещите незапалени гаснат...
Така и ти любовта ми набързо угаси,
но устните ми твойто име шепнат...

Прегърни ме! Спаси ме ти от мрака!
Прогони облаците, запали свеща!
Избърши сълзите ми и не ме оставяй..
Но ето я... Поредната лъжа...

© Мимс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??