Tangerine (Хел)
132 1608
4.08.2007 г., 12:42 ч.

Дъждът 

  Поезия
641 0 4

Дъждът

 

 

Видях огън в дъжда.

Не знам дали беше знамение.

Но огънят оцеля.

Въпреки всеобщото отегчение.

 

Видях мокри коне.

Те бяха там, с гръб към дъжда.

Като че ли този гръб щеше да ги запази.

Не, не беше плод на мойта фантазия.

 

Видях капки вода.

Те падаха в мътните локви.

А бяха още чисти в дъжда.

Дъждът не е вече дъжд, щом се намокри.

 

Чух самотен глас.

Като че ли от отвъдното беше.

И въпреки, че уредбата спря,

той все още в мене кънтеше.

 

Може би просто това е плачът на дъжда.

Казах аз и започнах да плача.

А този глас изведнъж замълча.

Да, сега той мен слушаше мрачен.

 

Той знаеше, че дори когато ми се плаче,

аз млъквам, за да послушам гърма

и светкавиците и гръмотевиците

са моите единствени приятели вече.

 

Когато бурята шепне думи

и тези думи никой не може да разбере,

аз ги прибирам при мене

и ги отглеждам като свое дете.

 

 

 

 

 

 


 

© Хел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря на всички, стоплихте ми душата
  • Пракрасно си се изразила! Искрени поздрави от мен!
  • От мен 6
  • Ей,това е моят стил,много харесвам такива стихове.Супер е .Поздрави ,Елена !!!
Предложения
: ??:??