22.11.2011 г., 21:14

Дълг

515 0 3

"Човекът е на дълг голям обречен"...

е казал някой, знам ли вече кой?!

Но тази мисъл от дете я помня

и някак си свещена е за мен.

 

Но що е дълг?!

Дългът за нас какво е?

Замисляме ли се за миг дори?

Забързани, заслушани в прибоя,

вървим напред с приведени глави.

 

И някак си привиква с туй човекът,

забравил за дъпга си той.

Не се замисля и не пита:

защо е тук и кой е той?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...