11.10.2007 г., 14:29

Дълго очакване

1.1K 0 20


                                 
                                     Подхвърляна в безбрежието на живота,
                                     се лутах без надежда за любовен пристан.
                                     Аз чаках дълго, дълго бях самотна,
                                     но вяра имах, като ручей бистър.

                                     Животът ми прехвърли половината,
                                     дойде моментът и за равносметка, 
                                     зад ъгъла на трийсетте заминала
                                     е моята любов с една брюнетка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Създава усещане за носталгия...и аз я почувствах
  • Много ми хареса !
    Смело и силно !
    Оригинално !
  • Изтипосала си се и ти... още нищо не си минала, предстоят ти само хубави неща
    Поздрав Ани, зарадва ме
  • Еди,това е истински комплимент,Ице,при поезията и при любовта няма реална възраст,нали знаешВрабче,благодаря специално,имам нужда да ме пазят като сама не могаСимо,радвам се,че все още ме четаш и ме подкрепяш,благодаря!Въло,надявам се на това,при всеки стих,който пускам тук,радвам се,когато успея да замисля хората.А на всички останали,благодаря от сърце,че ви има и че ме подкрепяте.
  • Браво,мила!!!
    Поздрав и прегръдка,Ани!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...