11.10.2007 г., 14:29

Дълго очакване

1.1K 0 20


                                 
                                     Подхвърляна в безбрежието на живота,
                                     се лутах без надежда за любовен пристан.
                                     Аз чаках дълго, дълго бях самотна,
                                     но вяра имах, като ручей бистър.

                                     Животът ми прехвърли половината,
                                     дойде моментът и за равносметка, 
                                     зад ъгъла на трийсетте заминала
                                     е моята любов с една брюнетка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Създава усещане за носталгия...и аз я почувствах
  • Много ми хареса !
    Смело и силно !
    Оригинално !
  • Изтипосала си се и ти... още нищо не си минала, предстоят ти само хубави неща
    Поздрав Ани, зарадва ме
  • Еди,това е истински комплимент,Ице,при поезията и при любовта няма реална възраст,нали знаешВрабче,благодаря специално,имам нужда да ме пазят като сама не могаСимо,радвам се,че все още ме четаш и ме подкрепяш,благодаря!Въло,надявам се на това,при всеки стих,който пускам тук,радвам се,когато успея да замисля хората.А на всички останали,благодаря от сърце,че ви има и че ме подкрепяте.
  • Браво,мила!!!
    Поздрав и прегръдка,Ани!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...