Един човек кубик дърва
за огрев търсеше да вземе,
че стигали му те едва
в студеното, усилно време!
Дори абсурдите замръзнаха
и вече няма топлота!
Врабчета под стрехите зъзнеха,
в дома му– мънички деца!
Но в склада нямаше дърва
и новината го пресече:
изсечени през есента,
били продадени далече!
А за нуждаещи оставали
талаш, изрезки и трески!
Е, малко скъпо ги продавали –
алъш-веришът да върви!
Без документ не разрешавали
сечта и в нашите гори!
Доставките пък закъснявали...
Иди, че нещо разбери?!
Да... да живееш е прекрасно!
Но кой на студ ще издържи?!
"Не се гаси туй, що не гасне!"–
не се купува и с пари!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени