Дъщеря на Балкана
Не се научих с реч да омагьосвам,
хвалебствия и оди да редя,
не съм другар с риториката боса.
По смисъл и по дух човек ценя.
Не съм кокетка с много ухажори,
не съм от род, богат или прочут.
С цветя и пойни птици си говоря
и шепнат ми потоци с глас нечут.
Сърцето си не мога да излъжа,
подлец не мога брат да нарека...
Приятел ако видя, че е тъжен,
душата си му давам, не ръка.
Аз горда дъщеря съм на Балкана,
дарил ми е той сили, свобода.
Обичам да се скитам сутрин рано,
опора ми е твърдата скала.
От него се научих да прощавам
обидите, напред да продължа
и истинска до края да оставам -
светулка малка с бяла светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
Защо ме караш да пускам специалните самодивски служби на разузнаване?!
