(подслушана и записана в с. Бусманци)

Седели на по дремка двама шопа, всеки с шишенце и голема сопа,

седели си на сенка, па хортуват, тъй хортуват, тъй умуват:

- Ей, Иване! – Кáжи бре, Горане!

- Яз, таквоз, си мислим за нещата, за каменяко и дръвьéто у гората,

сучем, мислим, гат’ си пийна, от дека идат, бре, макя им нийна?

- Прост си кат’ трева острика! Идат от Големото начало на Светлика!

- Бре, тюх, олеле, и бре, дé бра, мале ле! Верно, бееее!

- Ей, Иване! – Кáжи бре, Горане!

- А Големото начало, свате, от дека е, макя му non-suturáte*?

Понабръчкал си чело Иван, напънал мисъл, га’че кожа на тупан.

- Ой, вай, леле, леле, льох, брех, мила мале,

че помислим зор-заман, че ти кáжем утре заран.

................................................................................

- Ей, Горане! - Кáжи, бре, Иване!

- Мислих, мислих, па измислих. Щом сите пущиняци от Големото начало

идат у светó, то при тех се врáти, тé туй ми пада на умó! Що че кажеш?

- А-а, яз не знам, касно кажеш ми сега!

– Що е касно, бре, овца! А ако бех ти казал вчера?

- Вчера щех да забележим, какви ги щуротии плещиш, кат' на сенка лéжим!

(*non-suturate – лат. мед. незашит, демек - непоръбен)