Един безмислен монолог
Искаше ми се стих отново да напиша...
Някакъв смислен монолог...
Ала себе си пак ли да описвам
в безкрайността на своя вечен епилог?
Тъжно ми е тази вечер...
Толкоз тихо е навън...
А спомена за теб пак е вечен...
и пак вървя в полуунес... в полусън...
Думите объркаха се във главата...
Мислите редуваха се през една...
Че над листа трепереше ръката... ...