19.02.2007 г., 5:50

ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН

1.2K 0 4
                                        ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН

  Макар отдавна да не висиш със страшна сила
  на оназ бесилка черна,
  нашите сърца на тази дата още потреперват
  и пред делата ти ний свеждаме глава.
    Ти светъл образ си за поколенията,
   един младеж с будна съвест.
  И делото ти ще се помни много занапред.
      Народен будител,
                   символ на свободата.
                                       Един достоен българин,
          обрекъл живота си за свободата на народа си.
    И твоята смелост е достойна за подръжание, 
       очи в очи с поробителите ни си бил,
          със своята хитрост и ловкост,
            от ръцете им неведнъж си се спасявал.
        Заради такива хора като теб,
     живяли някога с достойнство и чест,
   си заслужава да сме горди,
    че сме българи.
    И нека никога не забравяме делата ви
        и заради какво сте заплатили с живота си.
          Затова ние сме длъжни пред вас да пазим тази изстрадана свобода.
                      За да е вечна паметтa ви!!!


                 Поклон пред паметта и делата ти, Апостоле!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стами Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...