Единствено бяло
А всеки ден е просто изгрев, нали?...
И с всяко вдишване не мога да спра -
както за първи път или както преди,
да те обичам, да те обичам... просто така!
Искам да разтворя ръце - ръцете, които
да напълня изцяло със теб, да прелеят...
И всеки миг, докато имам пулс във гърдите -
единствено и само за теб... да живея!
Не съм себедостатъчна, не се и научих...
А и не искам... допълни ме до цялост!!
Ще дам хилядократно това, което получа,
нека сме цвят... и да бъдем единствено бяло!!
А всяка вечер е просто залезна, нали?...
Така е, когато обичам... и край, и начало,
но само мигът, когато те покривам с коси,
е вечност... вечност във времето спряло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евкалипт Всички права запазени
