Сладки, нежни, малки думи изпълват тишината.

Дори вече младостта отдавна да е отлетяла,

Споменът за топлото чувство остава.

Нежна ръка, докосвана от вятъра,

Знак, осветяващ пътя през студения свят.

Една единствена целувка,

Докато устните ти са все още червени.

Докато още има мир и спокойствие в душата,

Докато прегръдката не бъде разкъсана,

Оставяйки ръката самотна, сочеща

С болка в душата далечната любима.

Запечатана картина във вече слепите очи...

Тихи шепоти на влюбени, криещи се от зимната зора,

Ценящи като бисери миговете сладки,

Когато са сами, разделени от студения свят.

Първият ден на любовта никога не ще се върне,

Последния ден на любовта пристигна с болка.

Последен миг, последен вик на болка,

Една-единствена целувка,

Докато устните ти са все още червени.

Това бе молбата на душите към боговете,

Молба за милост, за още един миг щастие,

Който, обаче, така и не дойде...

Спомен сладък, спомен мил и горчив.

Спомен за зимни дни и нощи, на усмивки и сълзи.

И всяко топло, туптящо от обич сърце,

Като виолата на творец свири тази песен,

Изпълнена с грижа, със състрадание и болка.

Тих плач през нощта, спомен за една молитва:

Една-единствена целувка,

Докато устните ти са все още червени.

Но целувката така и не дойде...