mandarinka87 (Елена Вълкова)
7 39
11.10.2007 г., 11:14 ч.

една истина 

  Поезия
987 1 5
... Вдигнахме скандал голям,
карахме се дълго ние.
Накрая ти реши,
че да си отидеш ще е по-добре,
но виждах аз в очите ти,
виждах, че не ти се тръгва.
Надяваше се вътрешно в себе си
да ти кажа спри, не си отивай, остани...
но аз не го изрекох.
Уморих се,
уморих се всеки път да тичам след теб
и да се моля...
Не, този път аз ще бъда силната.
Твоите сълзи не могат вече да ме трогнат.
В сърцето си имам толкова много болка и обида,
че не е останало нищо от него...
Жестоко наранен, ти си тръгна...
Аз си легнах и заспах.
А ти, ти какво направи?
Реши да докажеш мъжествеността си
и излезе с друга,
а твърдеше, че ме обичаш.
Така ли го доказваш?...
Въпреки всичко, аз те пуснах да се върнеш при мен,
но знай едно,
нищо в мен не трепна от изневярата ти...
Съжалявам, но не те обичам вече...

© Елена Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??