Щастлив е той… отива на училище…
Лицето грее… очите светят…
… отива на училище…
Какво ще прави тук? – се питат учениците…
Но гледат някак си със съжаление…
А той… предържа го жена красива,
впила в мене влажен,
тъжен поглед…
Смая ме, замисли ме, натъжи ме…
А момчето чака, чака за да влезе в час,
за се почувства някак си…нормален…
Една учителка дойде
и майката я заговори…
Съчувствие прочетох в нейните очи!
Да сбъдне тя една мечта…
Момчето днес да влезе в час…
ПМГ „Д. Чинтулов”
12/11/2007 г
Надя
© Надежда Петкова Всички права запазени