В снощния сън за риба отивам,
дърветата свирят "Вилхелм Тел",
бъркам във джоба, червей намирам,
а във сервиза поправят козел.
Речната дига ремонт е видяла,
на нея се мъдри стъкло със перваз,
над мене прелита жабичка бяла...
"Всичко нормално е", казвам си аз.
На реката ме чака каса със бира
и столче със три криви крака,
отсреща шумна сватба се вдига
във десет часа сутринта.
На другия бряг хорото се вие,
мисля как е възможно това?
Вместо хоро
"Вилхелм Тел" да се свири,
а младоженец да носи рога.
Тогава си тръгвам и виждам казарма,
в ръката си чувам телефон да звъни.
Съзнавам това е мойта аларма...
"Пак закъснях за служба, нали?" :)
© Георги Бъчваров Всички права запазени