Врата пред мен изниква,
Ръка протягам и отварям,
Светлина от вътре блесва,
А след мен вратата се затваря.
Влизам и още от прага -
Красота неземна тук се рее,
Птички пеят, а дечица бягат,
Прохладен райски вятър вее
Крачка напред и виждам гълъби бели.
По алея неземна, сякаш вечно засмяна,
От прелест очите ми са заслепени,
Животът тук е с нова премяна.
Въздух поемам, гърди ми се пълнят,
Наоколо безмълвна струи красота,
Всеки, който това успял е да зърне
Запитва се ”Това ли е раят?”
-„Това!”
Пред мен прелита прекрасно създание -
Бяло и нежно кат първия сняг,
Истина ли е туй или само видение?
Нима прекрачих желания праг?
Порти пред мен се отвориха,
Приветства ме ангелски хор,
Арфи златни с кристален звук свиреха,
Канейки ме в райския двор.
В най-отдалечения ъгъл
Стоеше ангел самин
И щом покрай него преминах,
Прекръсти ме той със „Амин!”
Ала от очите му хладен бисер се рони.
„За всяка усмивка - ми каза - се плаща с тъга
И за да се усмихва някой сега на земята,
Това също си има цена”
Очите си само за миг успях да затворя,
Но всичко беше свършило веч
Стоях пред камината вкъщи,
Бях от рая много далеч.
Вечер тъмна и тиха, звездите плахо блещукат,
Дъжд от надежди бавно вали,
Хора забързани по улици щъкат
И за миг към небесата не вдигат очи.
Усмивка отправям нагоре
И сега дълбоко в себе си зная,
Че за нея в този миг в тишината
Пада нейде една сълза в рая!...
© Радост Вълчева Всички права запазени