Като от скъсана артерия избликна кръвта на залеза червен. Градчето калдаръмено притихна, отива си и този жарък ден. Повява хлад. Олющените пейки събират старци на раздумка. По портичките черните жалейки като унили знамена се люшкат. В градините жени със кърпи бели поливат зеленчука със маркучи. Спокойна тишина - като в неделя. Далечен глас на радио. И лай на куче. Детински смях и мирис на кюфтета изпълват въздуха със сладост. Отдавна е застинало градчето във времето на бабината младост. На гарата две влюбени хлапета поемат в коловоза на живота. Очите им като звездички светят, разбиват ежедневието потно. Но някой ден отново ще се върнат в градчето калдаръмено, при спомена и сякаш е светиня, ще прегърнат олющената пейка на перона.
Има нещо мило и пасторално в тези малки градчета.
За тях казват че3сто на шега,че са града на мечтите, защото всеки искал да избяга от тях. Но после все към него ще се връщат, защото то е част от същността им като Човеци.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
За тях казват че3сто на шега,че са града на мечтите, защото всеки искал да избяга от тях. Но после все към него ще се връщат, защото то е част от същността им като Човеци.