Едно градче
Като от скъсана артерия избликна
кръвта на залеза червен.
Градчето калдаръмено притихна,
отива си и този жарък ден.
Повява хлад. Олющените пейки
събират старци на раздумка.
По портичките черните жалейки
като унили знамена се люшкат.
В градините жени със кърпи бели
поливат зеленчука със маркучи.
Спокойна тишина - като в неделя.
Далечен глас на радио. И лай на куче.
Детински смях и мирис на кюфтета
изпълват въздуха със сладост.
Отдавна е застинало градчето
във времето на бабината младост.
На гарата две влюбени хлапета
поемат в коловоза на живота.
Очите им като звездички светят,
разбиват ежедневието потно.
Но някой ден отново ще се върнат
в градчето калдаръмено, при спомена
и сякаш е светиня, ще прегърнат
олющената пейка на перона.
кръвта на залеза червен.
Градчето калдаръмено притихна,
отива си и този жарък ден.
Повява хлад. Олющените пейки
събират старци на раздумка.
По портичките черните жалейки
като унили знамена се люшкат.
В градините жени със кърпи бели
поливат зеленчука със маркучи.
Спокойна тишина - като в неделя.
Далечен глас на радио. И лай на куче.
Детински смях и мирис на кюфтета
изпълват въздуха със сладост.
Отдавна е застинало градчето
във времето на бабината младост.
На гарата две влюбени хлапета
поемат в коловоза на живота.
Очите им като звездички светят,
разбиват ежедневието потно.
Но някой ден отново ще се върнат
в градчето калдаръмено, при спомена
и сякаш е светиня, ще прегърнат
олющената пейка на перона.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
