Едно септемврийско утро
ЕДНО СЕПТЕМВРИЙСКО УТРО
Утихнала гората се засмя,
отрони две изсъхнали листенца.
И своя песен в утрото запя...
Заслушах се в тез' есенни звънченца.
И падна жълъд някъде край мен,
обади се врабчето пак за поздрав.
Във този весел слънчев ден,
получих Радост - даже в двойна доза.
А катеричката погледна ме за миг,
намигна ми и продължи нататък.
Дочувах в тишината нейде вик,
но тръгнах си по пътя нов и кратък.
Приветливо синчецът ме дари
с прекрасен спомен от предишно утро.
Да, мойто утро пълно е с мечти,
без тях ще бъде всичко много скучно.
Погали ме и вятърът... Замрях.
Тъй нежен ми напомняше за тебе!
"Да ме обикнеш силно пак" - си пожелах.
Дано се случи, но в сегашно време!
Десислава Церовска
/Звезда Христова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Церовска Всички права запазени
