20.07.2007 г., 14:02 ч.

Еех, спомени... 

  Поезия
797 0 18
Прекрачвам на зелената морава
с торбичка на гърба като носилка.
Тук спомените живи съм събрала,
на времето във бялата престилка!
***
Прегазвам вятъра и вятърна оставам.
Глухарче си откъсвам от полето.
Надува се и с глас му проговарям,
,,ако те духна, ще останеш клето!''
*
Пищи дете, а майка му го търси.
Изгубило се нейде в планината.
След него тича с крачките си бързи
детето да прегърне във гората!
*
Седнало край буките на сянка,
край бистрото клокотещо поточе,
едно момиче тихичко тъгува
за любовта и нейното отроче!
*
По улицата прашна е поела
една тълпа сватбари за деня.
На центъра на селото извиват
едно голямо булченско хоро!
*
Тихо катафалка преминава
и плачат близки. Бабите редят.
За другия живот, който се задава
със шепите да хвърлят буца пръст!
***
Еех, спомени...! И тъжни и красиви
събирам още в бялата торба.
За миналото мъртви,
но в сърцето живи,
запълвам всяка моя празнота!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??