Еех, спомени...
| Прекрачвам на зелената моравас торбичка на гърба като носилка.Тук спомените живи съм събрала,на времето във бялата престилка!***Прегазвам вятъра и вятърна оставам.Глухарче си откъсвам от полето.Надува се и с глас му проговарям,,,ако те духна, ще останеш клето!''*Пищи дете, а майка му го търси.Изгубило се нейде в планината.След него тича с крачките си бързидетето да прегърне във гората!*Седнало край буките на сянка,край бистрото клокотещо поточе,едно момиче тихичко тъгуваза любовта и нейното отроче!*По улицата прашна е поелаедна тълпа сватбари за деня.На центъра на селото извиватедно голямо булченско хоро!*Тихо катафалка преминаваи плачат близки. Бабите редят.За другия живот, който се задавасъс шепите да хвърлят буца пръст!***Еех, спомени...! И тъжни и красивисъбирам още в бялата торба.За миналото мъртви, но в сърцето живи,запълвам всяка моя празнота! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
Прегръщам те!
