18.04.2020 г., 9:14

Ела

1.3K 0 0

Ела, не се страхувай, 

доближи ги тези мои устни, 

с езика ми нехайно затанцувай, 

покажи ми колко са ти нужни!

 

Тялото ти нека плътно да застане, 

че да чуя биенето на сърцето, 

с този звук и мойто да обхване,

и да върже го с на любовта въжето! 

 

Аз в очите ти желанието виждам, 

в моите - ти можеш същото да прочетеш, 

аз също толкоз учестено дишам, 

хайде, няма ли да вземеш ме и отведеш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Пачелиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...