18.04.2020 г., 9:14

Ела

1.3K 0 0

Ела, не се страхувай, 

доближи ги тези мои устни, 

с езика ми нехайно затанцувай, 

покажи ми колко са ти нужни!

 

Тялото ти нека плътно да застане, 

че да чуя биенето на сърцето, 

с този звук и мойто да обхване,

и да върже го с на любовта въжето! 

 

Аз в очите ти желанието виждам, 

в моите - ти можеш същото да прочетеш, 

аз също толкоз учестено дишам, 

хайде, няма ли да вземеш ме и отведеш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Пачелиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...