dian4eto__ (Диана)
5 15
24.09.2005 г., 17:29 ч.

ЕЛА 

  Поезия
1162 0 3

  Вали поpой и малки капчици се стичат в моето сърце.
 Леден студ нахлува и гали моята изстрадала душа.
 Докосвам в мислите си твойте устни и сълзи отронват се от моите очи.
 Студът прониква в мен и ме обгръща и моята душа превръща се в лед.
И само споменът  эа твойте устни гори в моето сърце.
 Аз знам, че твоята усмивка ще ме стопли,но тя е някъде далеч.
 Сковават се ръцете ми и дъхът ми става лед, сълзи се стичат 
 по лицето ми, но теб те няма, ти си толкова далеч.
 Вали порой в моята душа и капчиците превръщат се в лед.
 Защо те няма, защо си толкова далеч?
 Ела и целуни ме, научи ме, как да се усмихвам, ела и прегърни ме,
 спри бурята в моето сърце!
 Ела, ще шепна твойто име, ела и покажи ми любовта!!!
  

© Диана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Ела и целуни ме, научи ме, как да се усмихвам, ела и прегърни ме,
    спри бурята в моето сърце!
    Ела, ще шепна твойто име, ела и покажи ми любовта!!!"

    Красив, тъжен и нежен стих... Поздравления!
  • Пристрастен или не ти си оставаш моята нежна дрога
  • Тъжно много много тъжно...но едновременно е някак странно пленяващо...Лично но мен много ми харесва....още повече че е адресирано за мен...Никога никой не беше казвал нещо толкова мило...просто ме разтопи Имаш талант...поне да размекваш студени хора като мен
Предложения
: ??:??