3.12.2024 г., 8:28

Ела да пийнеш с мен едно кафе?

424 2 2

ЕЛА ДА ПИЙНЕШ С МЕН ЕДНО КАФЕ?

 

В неделя сутрин сядам на кафе.

И тихичко за тебе си мечтая –

как с черното палтенце – кадифе,

ще влезеш във самотната ми стая.

 

От твоето парфюмче „Ноt Coture“

да падна пак в окото на тайфуна!

И тъй като съм си опасно щур,

да те прегърна – и да те целуна.

 

Да слезе Господ! – и да ме спаси,

додето смъквам тихата ти брошка!

Да ветролейна снопчето коси,

което над брадата ми се рошва.

 

Красивата ти блузка – шик ликра,

да се свлече връз моята постеля –

че – най-подир! – и аз да разбера

защо ѝ казват Сляпата неделя!

 

Несръчната ми тортичка парфе

ще пазя – изненада! – за накрая.

Ела да пийнеш с мен едно кафе?

В неделя Бог ще ни отключи Рая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...