ЕЛА ДА ПИЙНЕШ С МЕН ЕДНО КАФЕ?
В неделя сутрин сядам на кафе.
И тихичко за тебе си мечтая –
как с черното палтенце – кадифе,
ще влезеш във самотната ми стая.
От твоето парфюмче „Ноt Coture“
да падна пак в окото на тайфуна!
И тъй като съм си опасно щур,
да те прегърна – и да те целуна.
Да слезе Господ! – и да ме спаси,
додето смъквам тихата ти брошка!
Да ветролейна снопчето коси,
което над брадата ми се рошва.
Красивата ти блузка – шик ликра,
да се свлече връз моята постеля –
че – най-подир! – и аз да разбера
защо ѝ казват Сляпата неделя!
Несръчната ми тортичка парфе
ще пазя – изненада! – за накрая.
Ела да пийнеш с мен едно кафе?
В неделя Бог ще ни отключи Рая!
© Валери Станков Всички права запазени
Да слезе Господ! – и да ме спаси,
додето смъквам тихата ти брошка!