Ела на гости... в сърцето
Ела на гости във сърцето ми -
влез даже без да се събуваш.
След тебе ще почисти времето
и спомените ще затвори, преди сълзите
да са измили болката на тръгване.
Ела, поскитай се в душата ми -
и без багаж – не ти е нужен,
тук има всичко предостатъчно...
Ела, нали не сме си чужди?!
Ще споделим, каквото има за споделяне,
ще поиздялкаме крайъгълните камъни,
ще мързелуваме безпаметно в неделите...
Ела ми поплачи поне на рамото,
щом ти е далече до душата ми.
Нали си обещахме всичко свято
да си остане между нас? Да си разказваме?
Защо сега мълчиш?
Аз знам, че има друга,
но хората нали не се изместват?
Нали не се заменят като вещи с други?
Или така ти е по-лесно?!
Ела на гости във сърцето ми -
за тебе там остава място.
Винаги. За тебе ще е светнато.
За тебе ще е меко и уютно -
със приглушена светлина на сладки спомени
ще те поканя да поседнеш. Да отдъхнеш.
Защото тишината ме убива,
мълчанието просто ме засмуква
и може би, преди да те забравя,
самата аз не трябва да съм жива.
Ела за малко във сърцето ми,
да се усмихнем пак
и после да си тръгнеш,
защото самотата непрогледна е,
когато вън дочувам близо стъпките,
а вътре прокънтява само ехото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
