9.11.2017 г., 10:55

Елиза

439 2 2

Хвъ`рли  по мене

не гребен, а жаба.

Аз заплаках за дивите лебеди.

"Скъпа Елиза, оказа се слаба,

жабата славна постигна победа."

 

9.11.2017,  08.00

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря. Стихотворението е част от цикъл, който подготвям. Казва се "Аз съм всички жени на света, нямаш нужда от друга" /Шегувам се/ Казва се "Всички жени на света" и е интерпретация на приказни и литературни героини. Не всички стихотворения, които съм публикувала тук, са част от този цикъл, само тези с имена за заглавия.
  • Харесва ми!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...